Конкурентоспособността – решаващ фактор при криза и в подем

За негативните тенденции в световната икономика се изписаха тонове мастило, а най-често срещаната дума в интернет стана “Криза”. Започнала в началото на 2007 година в сектора на недвижимите имоти в САЩ тя премина последователно през проблеми в обслужването на ипотечните кредити, финансови затруднения и фалити на големи банки и инвестиционни фондове, дългосрочен и дълбок спад на фондовите борси, срив в целия производствен сектор (най-силен в автомобилостроенето) и скок на безработицата. Всички тези процеси са логически и времево свързани и се развиха с известно отлагане във времето на практика по целия свят, като в общи линии практиката показва, че кризата започва да отшумява първо там, където се е зародила. По тази логика тя се усети най-силно в България в средата на 2009 година. Закъснението се дължеше основно на инерцията, която получихме от членството си в Европейския съюз и свързаните с това положителни нагласи на българите и чуждестранния бизнес, който наля значителни суми в икономиката ни, основно в сектора на недвижимите имоти и свързаните с него дейности: строителни материали, мебели и обзавеждане, проектантски услуги и други. Тези инвестиции имаха в много от случаите спекулативен характер и точно те бяха бързо изтеглени с напредването на негативните тенденции. Подробният анализ на тези процеси обаче не е тема на настоящата публикация. Стремежът е да видим ролята и полезните действия на предприемача и ръководния мениджмънт на фирмите в началото на възходящия цикъл на икономиката, който всички се надяваме да видим скоро и у нас.

Стъписани от многоцифрените числа за финансовите загуби на компаниите някои предприемачи са изправени пред опасността да пропуснат ролята си на двигател, който скоро ще изведе световната икономика на магистралата на благоденствието. Нека направим опит да надникнем отвъд “КРИЗАТА” и да се опитаме да предложим набор от прости и изпробвани правила за действие в подобни ситуации.

 

От специализираната икономическа преса до “жълтите издания” са пълни с публикации за загубите на световната икономика от порядъка на трилиони долари. Това са числа, които се пишат поне с 13 цифри и стряскат професионалисти и лаици в областта на финансите. Част от сериозните учени обаче твърдят, че най-опасните последици от кризата са в психологическото влияние на ширещата се информация и парализата, която тя предизвиква.

За предприемача е точно толкова опасно да бездейства уплашен от случващото се, колкото и за човека, който стои в полето и гледа приближаващ ураган. По тази причина в поредица от статии ще се опитаме да хвърлим поглед на ситуацията отвъд кризата, и какво да направим сега, за да можем да бъдем в добри стартови позиции тогава.

1. Световната икономика дава първи сигнали на възстановяване в страните, където бурята се зароди

– Финансовата система в САЩ започва да се възстановява. Банките, получили космически суми от правителството започват да ги връщат, за да си възвърнат правото да работят свободно на пазара

– Цените на имотите във Великобритания и САЩ започват да се стабилизират

– Борсите в САЩ са с възходяща тенденция,

– Икономиките в далечния Изток (Китай и Индия) имат шанс да излязат на положителна територия,

– Цената на петрола се повиши сериозно, което говори за очакван икономически растеж.

 

2. Историята говори, че най-големите икономически пробиви са ставали по време на нестабилни пазари. При благоприятна конюнктура бизнес се прави относително лесно и играчите на терена са много. Почти всички пазарни ниши са покрити от добре познаващи се конкуренти.

3. Трудните времена са за всички и най-много загубиха най-големите. Сигурно защото се оказаха най-слабо маневрени. Това означава, че освободените от тях пазарни ниши ще остане, макар и за кратко празни. В тях ще влязат тези, които са в най-добра форма, когато дойде подемът и реагират бързо на новите възможности.

4. На пазара остават необслужени клиенти със стоящата зад тях покупателна способност, просто защото предишните им традиционни доставчици са фалирали или са орязали номенклатурата, която предлагат.

5. На пазара на труда се забелязва по-голямо предлагане на квалифицирана работна ръка на по-достъпни цени.

 

Всичко това са положителни сигнали, които трябва да бъдат възприети от бизнеса с не по-малко внимание от колкото негативните, които слушавме прекалено дълго и да послужат като катализатор за активни действия.

От основно значение за този период ще бъде терминът “конкурентноспособност”. Така е в пазарната икономика – в дългосрочен план печели този, който добре познава, използва и развива своите конкурентни преимущества.

 

Конкурентноспособността се крепи на способността на предприемачите да управляват (Четири) основни ресурса:

– Знанията и уменията на наетия персонал

– Финансови ресурси

– Организационни умения – собствени и на наетия ръководен персонал

– Материални и нематериални активи на фирмата

 

Тези фактори не изчерпват всичко, което гради пазарния успех, но без съмнение са най-важните.

 

Нека разгледаме един исторически пример, който се даваше често в миналото, но беше позабравен. В края на втората световна война Япония е полуфеодална монархия, загубила току що най-големия световен военен конфликт и е потънала в разрушения. Само за три десетилетия тя се превръща в световна икономическа сила номер 2. Това става възможно благодарение на готовността на японците да се поучат от силните страни на американската икономика, вроденото трудолюбие и чувство за организация.

 

Ситуацията в България сега:

 

Макар и преките аналогии да са неуместни някои закономерности стават ясни. Новите частни и част от приватизираните фирми завоюват добри пазарни позиции. Предпоставка за това са нарасналата заинтересованост на мениджмънта от доброто и разумно управление и относително ниските разходи за труд.

 

 

Успоредно с това с малки изключения организацията и ефективността на производствата остана на нива близки до тези на началото на прехода към пазарна икономика. От показаната таблица се вижда и високият ръст на работните заплати, който успоредно с нарастващата трудност да се “заобикаля” плащането на вноските за социално осигуряване доведе до бързото изконсумиране на конкурентното преимущество – ниско заплащане на труда. Особено чувствително тези процеси се отразиха на работно интензивните браншове като мебелна промишленост, конфекция и туризъм. Допълнителен натиск върху местните производители оказва засилената конкуренция от страна на чуждестранните производители и търговци, които откриха и трайно се настаниха на българския пазар.

 

България вече е пълноправен член на ЕС. Поради тази причина и поради необратимостта на процесите на глобализация призиви за “защита на местния бизнес” са слабо ефективни. Факторът – инфраструктура, която обслужва бизнеса и администраривен капацитет ни нарежда на опашката дори сред новоприетите в ЕС страни.

 

От тук нататък най-добрият и реален път на развитие е търсенето на вътрешни резерви решително повишаване на конкурентноспособността на българските фирми. Тези възможности са изключително големи и две от най-важните направления за оптимизация са подобряване на организацията на работните процеси и производствените вериги и умелото управление на финансовите ресурси.

 

Оптимизация на производствените процеси и вериги

 

В развитите пазарни икономики на практика няма производствено предприятие, в което да не е старателно разработена система за обвързване на заплащането на производствените работници, а и не само на тях с обема на извършената работа при стриктно спазване на изискванията за качество. Масова практика в България е да се договарят твърди работни заплати, като се предвижда възможност за премиални надбавки при добри производствени резултати, но критериите за разпределението им са до голяма степен неясни и стимулиращият ефект е много слаб.

При тази система за формиране на възнаграждението финансовият резултат е много силно зависим от обема на реализираната продукция. Спадове от по 20 – 30%, които са нерядко явление по време на пазарни кризи често се оказват смъртоносни за иначе добре работещи предприятия. Простата причина е, че липсващите финансови постъпления от клиенти не могат да бъдат автоматично компенсирани от известен спад във фонд “работна заплата” и предприятието изпада в ликвидни затруднения (невъзможност да посреща текущите плащания) с всички произтичащи от това последствия.

Изпробвани работещи решения в тази насока съществуват. Едно от най-известните такива е германската система за организация, нормиране и управление на производството REFA. Повече информация по темата може да се намери на www.refa.de . По тази система бяха обучени и български лектори и специалисти с подкрепата на немското дружество за техническо сътрудничество GTZ. За официален представител на REFA за България беше избрана Българска стопанска камара.

Управление и оптимизация на фирмените финанси и ценообразуване

В най-общи линии финансовият мениджмънт на фирмата се извършва по следната схема:

 

 

На база на данните от изминали периоди мениджмънтът на производственото предприятие прави анализ колко средства и за какво са похарчени. Ако системата е разработена и се поддържа добре, тя дава възможност да се открият слабости в управлението и да се коригират грешките, допускани от ръководители на всички нива.

Следваща стъпка е да се изработят прогнози при различни бъдещи обеми на производството, да се разгледат възможните алтернатви за доставки и производствени технологии и да се планират бъдещите разходи. Едва тогава могат да бъдат пресметнати границите, в които могат да се движат цените при преговори с настоящи бъдещи клиенти.

При липса на подобна система решенията се вземат “на сляпо”. Залагат се нереално високи норми на печалба, които правят предлаганите стоки неконкурентноспособни или се приемат поръчки на цени под производствената себестойност. В краткосрочен план това в повечето случаи води до финансови затруднения, а в дългосрочен – до фалит.

Двете теми ще бъдат по-подробно разгледани в следващи публикации.

Автор:

Инж., МБА Славей Щерев